Честита Баба Марта!
На 1 март празнуваме Баба Марта - един от най-почитаните български традиции с хилядолетна традиция.
На този ден хората, дърветата и животните се закичват за здраве и триумф с мартеници, направени от пресукан бял и червен конец. Те се носят до 9 март - църковния празник на Свети 40 мъченици или до 25 март - Благовещение. Мартеницата може да се смъкна и при първото виждане на щъркел, на лястовица, кукувица или на цъфнало дърво.
Мартениците са направени наложително от два пресукани конеца - червен и бял. В някои региони на страната конците са единствено червени, в други - многоцветни, само че с преобладаващо алено.
Този цвят според народното поверие има силата на слънцето и дава жизнеспособност на всяко създание. Белият цвят символизира чистотата, невинността и насладата. В българските обичаи бялото е и знак за хубост, а аленото е цвят на жизнеспособност, на здраве и обич, на успеха, на живота и храбростта, на светлината на изгряващото и залязващото слънце.
Според легендите първата мартеница е направена от Ахинора, дамата на хан Аспарух, през втората половина на седми век, когато Аспарух минал Дунава и разкрил за българите земите към Балкана. Ахинора дълго чакала своя обичан и най-после завързала на крачето на лястовичка пресукан бял и червен конец и пуснала птичката да съобщи посланието й за здраве и обич. Този езически бит се счита за неповторима българска традиция, въпреки че в леко изменен тип участва и в Румъния.
Друга легенда гласи, че мартеници връзвали по българските земи траките. Те наложително слагали мартеници по времето на пролетните мистерии, които символизирали края на студа и пробуждането на природата за нов живот. Самият Орфей кичел лирата си с мартеници. Според античните тя символизирала безкрая на живота и безсмъртието на човешкия дух точно в съчетанието сред белия и аления конец.
Интересни традиции у нас, свързани с мартениците
На 1 март стопанката на дома почиства и подрежда къщата. Тя би трябвало да свети от непорочност и да бъде подготвена за едно ново начало.
Мартениците са знак на здраве, дългоденствие и изобилие, само че по тях също може и да се гадае. Според остарели български поверия, девойките могат да съдят по нея за бъдещия им брачен партньор.
Когато видят първия щъркел, лястовица или цъфнало плодно дръвче, те би трябвало да оставят мартеницата под камък. Точно след половин година, когато слънцето се завърти по посока есен-зима, ревизират дали по нея има мравки или не. Ако по нея са полепнали мравки, то техният фаворит ще бъде безпаричен.
Ако желаят да са румени и здрави през цялата година, би трябвало да завържат мартеницата на цъфнало дръвче.
А в случай че желаят да се избавят от всяко зло, би трябвало да я хвърлят в течаща вода, която да отнесе злините и да им върви като по вода.
И до през днешния ден хората имат вяра, че в случай че си нарекат един ден от месец март, могат да съдят по него за това каква година им следва.
На този ден хората, дърветата и животните се закичват за здраве и триумф с мартеници, направени от пресукан бял и червен конец. Те се носят до 9 март - църковния празник на Свети 40 мъченици или до 25 март - Благовещение. Мартеницата може да се смъкна и при първото виждане на щъркел, на лястовица, кукувица или на цъфнало дърво.
Мартениците са направени наложително от два пресукани конеца - червен и бял. В някои региони на страната конците са единствено червени, в други - многоцветни, само че с преобладаващо алено.
Този цвят според народното поверие има силата на слънцето и дава жизнеспособност на всяко създание. Белият цвят символизира чистотата, невинността и насладата. В българските обичаи бялото е и знак за хубост, а аленото е цвят на жизнеспособност, на здраве и обич, на успеха, на живота и храбростта, на светлината на изгряващото и залязващото слънце.
Според легендите първата мартеница е направена от Ахинора, дамата на хан Аспарух, през втората половина на седми век, когато Аспарух минал Дунава и разкрил за българите земите към Балкана. Ахинора дълго чакала своя обичан и най-после завързала на крачето на лястовичка пресукан бял и червен конец и пуснала птичката да съобщи посланието й за здраве и обич. Този езически бит се счита за неповторима българска традиция, въпреки че в леко изменен тип участва и в Румъния.
Друга легенда гласи, че мартеници връзвали по българските земи траките. Те наложително слагали мартеници по времето на пролетните мистерии, които символизирали края на студа и пробуждането на природата за нов живот. Самият Орфей кичел лирата си с мартеници. Според античните тя символизирала безкрая на живота и безсмъртието на човешкия дух точно в съчетанието сред белия и аления конец.
Интересни традиции у нас, свързани с мартениците
На 1 март стопанката на дома почиства и подрежда къщата. Тя би трябвало да свети от непорочност и да бъде подготвена за едно ново начало.
Мартениците са знак на здраве, дългоденствие и изобилие, само че по тях също може и да се гадае. Според остарели български поверия, девойките могат да съдят по нея за бъдещия им брачен партньор.
Когато видят първия щъркел, лястовица или цъфнало плодно дръвче, те би трябвало да оставят мартеницата под камък. Точно след половин година, когато слънцето се завърти по посока есен-зима, ревизират дали по нея има мравки или не. Ако по нея са полепнали мравки, то техният фаворит ще бъде безпаричен.
Ако желаят да са румени и здрави през цялата година, би трябвало да завържат мартеницата на цъфнало дръвче.
А в случай че желаят да се избавят от всяко зло, би трябвало да я хвърлят в течаща вода, която да отнесе злините и да им върви като по вода.
И до през днешния ден хората имат вяра, че в случай че си нарекат един ден от месец март, могат да съдят по него за това каква година им следва.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ